Кърлежи

Кърлежи

Кърлежите са малки паякообразни от разред акари. Кърлежите са ектопаразити (външни паразити), които се хранят с кръв и паразитират върху всички топлокръвни животни, както и върху човека.

Тялото на кърлежа е твърдо с продълговато-овална форма и големина от 3 до 10 мм. Предния край на тялото е леко сплеснат и завършва с малко хоботче, чрез което кърлежа се закрепва за гостоприемника. Полово зрелите кърлежи имат четири чифта крачета, снабдени с вендузи, които спомагат за прикрепването им при копулация.

Обитават предимно поляни и затревени площи, посещавани от домашни и диви животни. Напоследък с увеличаване на зелените площи и нарастването на броя на скитащите се животни, проблемът с кърлежите от предимно селски се превърна и в градски.

Най-чести са случаите на опаразитяване на хора от градовете с пасищни (иксодови) кърлежи. У нас се срещат 28 вида кърлежи, голяма част, от които използват като гостоприемници предимно селскостопанските животни. По този начин те все повече се доближават до населените места, с което се увеличават възможностите за контакт на населението с тях.

Кръвосмучещите кърлежи нападат обикновено сутрин като се ориентират по топлината и излъчваната от гостоприемника миризма. Впиват се с хоботче в тялото и се пускат, когато се напият с кръв. Този акт е различно продължителен при различните видове кърлежи.

Кърлежите са носители на множество опасни за човека инфекциозни болести, като Кримска хеморагична треска, Марсилска треска, Ку-треска и др.