Дератизацията

Дератизацията представлява система от мероприятия за унищожаване или контрол на числеността на вредните гризачи ( плъхове, мишки, полевки и др.). За да бъде борбата с гризачите ефективна е важно изтребителната дератизация да бъде съчетана с мерки за превенция, влючващи създаване на неблагоприятни условия за развитие и поява на нови вредители. Дератизацията се извършва в административни сгради, офиси, складови и производствени помещения (ресторанти, сладкарници, столове, магазини), жилищни помещения (жилищни стаи, тавани, мазета, жилищни дворове), паркове,  градини, здравни заведения, училища, детски градини и други обществени заведения. Дератизацията се осъществява чрез физични, химични и биологични методи.  Към физичните методи спада използването на капани и ултразвук. Капаните са устройства, които съдържат примамка и се задвижват от пружини, при попадане на гризача.  Те се използват предимно в бита и не са подходящи за масова дератизация. Изтребването на гризачите с ултразвук се извършва, чрез разполагането в жилището на звукови установки, които издават силен сигнал, недоловим за човешкото ухо. Ултразвукът безпокои гризачите и ги държи далече от контакт с озвучените помещения. Ултразвукът е приложим единствено за защита на складови помещения, тъй като продължителното му използване в присъствие на хора не е желателно. Поради спецификата си на действие за постигане на добри резултати той трябва да бъде използван непрекъснато. При спиране на излъчването на сигнала гризачите се завръщат отново опаразитеното помещение. Освен това ултразвуковите установки изискват непрекъснато електрозахранване и техническа поддръжка Най-често дератизацията се извършва чрез химични методи, в основата на които стои отравянето на вредителите чрез химически препарати – родентициди. Всеки конкретен препарат има тясно предназначение и спецификация.  Произвеждат се от растителни  (например морски лук, стрихнин и др.) и синтетични материали. В зависимост от степента на отравяне и бързината на действие се различават бързодействащи и бавнодействащи. Бързодействащите препарати се използват рядко, основно от професионалисти. Причината е в специфичността им на действие и силната интоксикация, която предизвикват при попадане в човешкия организъм. Повечето от тези препарати са опасни и за домашните животни, тъй като са предназначени да убиват топлокръвни животни. Бавнодействащите препарати имат широко приложение.  При неколкократно приемане те трайно блокират кръвосъсирването и до пет-десет дни гризачите умират от вътрешни кръвоизливи. Предимството на тези отрови е тяхната относителна безвредност – при еднократно приемане, дори и във високи дози те са безопасни. Освен това, при неколкократно приемане смъртта не настъпва внезапно, а в продължение на няколко дни, което изключва възможността за отравяне на хора и животни Най-широко използваната бавнодействаща отрова е кумаринът и неговите производни. Борбата с гризачите има голямо епидемиологично значение, тъй като те са опасни разпространители на много заразни и паразитни заболявания. Мишките и плъховете са както биологични, така и механични преносители на зарази. Високата им подвижност е предпоставка за широкото разпространение на пренасяните болести за кратко време. Всичко това налага своевременно провеждане на целенасочени мероприятия за тяхното унищожение.